ПЕРИОД: V-VI век

СТАТУТ: Ранновизантийските терми са със статут на единична археологическа недвижима културна ценност с категория „национално значение”. Обявени са (за „паметник на културата“) в Протокол на НСОПК от 16.10.1992 г. Други декларационни актове: • писмо № 2208 от 25.04.1986 г. • Включена в писмо № 4460/ 29.07.1987 г.

ОПИСАНИЕ: Ранновизантийските терми (баните) са построени през VІ в. по време на византийския император Юстиниан І Велики (527 – 565 г.). Хронистите Теофан Изповедник и патриарх Никифор разказват, че тук през 680 г. е правел бани и се е лекувал византийският император Константин ІV Погонат. Термите са функционирали по предназначение до края на VІІІ в. В началото на ІХ в. термите започват да се използват за жилищни и стопански нужди. В централната зала са построени пещи за добив на вар, в които като суровина се използват мраморните плочи от настилката и облицовката. Стените на термите са изградени в техниката opus mixtum и са били облицовани с мрамор. На места са запазени на височина до 3 м. Топлите помещения имат хипокауст. Най-впечатляваща е била централната зала, където четири масивни мраморни колони с коринтски капители са поддържали кръстат свод или купол. Подът на залата е бил покрит с мраморна настилка. Термите се снабдявали с вода чрез водопровод, който е бил част от водопроводната система на град. Тя е била изградена през V – VІ век. Термите са открити при археологически разкопки, проведени в периода 1973-1975 и 1998-2001 г. До сега е проучена около 2/3 от площта на термите: пет топли помещения (две от тях с полукръгли басейни), централна зала и коридор. Останалата част от сградата остава под съседните улици и къщи.