ПЕРИОД: Няма сведения за датата на изграждане на църквата, но видът й предполага, че е от късното средновековие – ХV-ХVІІ в. Ктиторският надпис, запазен над южния вход, съобщава времето на второто изписване на храма през 1608-1609 г.

СТАТУТ: Църквата „Св. Спас“ е със статут на единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност с категория „национално значение”. Обявена е (за „паметник на културата“) в ДВ бр.69 от 1927 г. и ДВ бр. 41 от 1964 г. Други декларационни актове: • Включена в писмо № 4460/ 29.07.1987 г.

ОПИСАНИЕ: Църква „Св. Спас“ е типична за времето на късното средновековие – неголяма, еднокорабна, едноабсидна постройка с дължина 11,70 м и ширина 5,70 м, с двускатен покрив и с полувкопана източна стена. До средата на ХХ в. от север е имало тесен притвор. Градежът е от ломени камъни на хоросанов разтвор, с видими дървени сантрачи. Фасадите са неразчленени и нямат никакви декортивно-пластични елементи. Няма данни от кога точно са разкритите по-ранни стенописи на източната стена. Второто цялостно изписване е датирано в ктиторския надпис над южния вход от 1608-1609 г. В края на надписа с тайнопис е отбелязано името „Николаос йерей“ и се предполага, че това е подписа на главния майстор. В църквата се откриват почерците на двама зографи. В храма са представени „Великите празници“ и част от „Богородичния цикъл“, като сцените се развиват в един ред, под тях са изобразени светци в цял ръст, а отдолу цокълът е с орнаментален фриз и пана с имитация на мрамор. В пода на църквата дълги години се е съхранявала надгробната плоча на византийската принцеса Матаиса Кантакузина Палеологина, която сега може да се види в Археологическия музей.