ПЕРИОД: Църквата „Св. Йоан Кръстител“ е изградена вероятно в края на ІХ в. или началото Х век. Има следи от три етапа на изписване: ХІІ в., ХІV и ХVІ-ХVІІ в.

СТАТУТ: Църквата „Св.Йоан Кръстител“ е със статут на единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност с категория „национално значение”. Обявена е (за „паметник на културата“) в ДВ бр.69 от 1927 г. и ДВ бр. 41 от 1964 г. Други декларационни актове: • Включена в писмо № 4460/ 29.07.1987 г.

ОПИСАНИЕ: Църква „Св.Йоан Кръстител“ е една от най-ранните кръстокуполни църкви у нас, показвайки прехода от скъсена базилика към кръстокуполна постройка. Източната стена е заета изцяло от три абсиди, като централната е по-висока и по-широка от страничните. Фасадите са разчленени само от високите слепи арки, които изявяват трите рамена на кръста, получен при засводяването. Градена е от ломен камък и хоросан и е с размери 14 х 10 метра. Малки фрагменти от мраморни релефи (сполии), се откриват вградени както на фасадата, така и в интериора. Подпокривният зъбчат корниз е от три реда тухли, а барабана на купола е увенчан със своеобразен фриз от осем дъги. Тези елементи са най-ранното проявление на зараждащия се декоративен стил, който достига разцвет през ХІІІ-ХІVв. Предполага се, че църквата е била и външно измазана, тъй като през 2005 г. на южната фасада е открит фрагмент с орнаментално изписване. В интериора на църквата има следи от три етапа на изписване. В западната половина на южната стена има запазен ктиторски портрет, който е датиран от ХІV в. Този фрагмент видимо застъпва по-ранен мазилков слой с едва различими следи от живопис. Предполага се, че това е стенопис от ХІІ в. На северната страна на югозападния стълб има стенопис от ХVІ-ХVІІ в., който представя Св. Марина в цял ръст. През 2013 г. в резултат на реставрация на църквата бе установено, че е построена върху основите на късноантична трикорабна базилика.Според плана си и материалите от проучванията базиликата може да се датира в VI век.