ПЕРИОД: Въз основа на строителната техника - opus mixtum, архитектурния стил и план, изграждането на църквата е датирано в края на първата половина на XIII в.
СТАТУТ: Църквата „Св. Св.Архангел Михаил и Гавраил“ е със статут на единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност с категория „национално значение”. Обявена е (за „паметник на културата“) в ДВ бр. 69 от 1927 г. и ДВ бр. 41 от 1964 г. Други декларационни актове: • Включена в писмо № 4460/ 29.07.1987 г.
ОПИСАНИЕ: Църква като архитектурен тип е еднокорабна, със стегнат кръст и е една от първите от този вид, и затова има изключително значение за историята на българската архитектура от първата половина на XIII в. Размерите й са 13,90 Х 5,30 метра. Църквата е завършвала с широк купол, а на запад е имало четвъртита кула, която се е издигала над притвора. В храма се влиза през три врати – една на северната стена към кораба и две към притвора. Църквата има три малки, многостенни апсиди. Външната й украса е богата, тъй като църквата е представител на Търновско-несебърската школа във византийски стил. Слепите арки по фасадите са подчертани от тройни редици зелени глазирани „панички”, а люнетите са украсени с шахматно наредени каменни блокчета и двойки тухлички. Геометричната украса от камък и тухла е изпълнена с помощта на две техники – opus spicatum и opus reticulatum - апликирани тухли /шахматния мотив/.
