Старинният град е разположен на скалист черноморски полуостров, източно от новия град Несебър, Бургаска област. Това е единствения исторически град в България, вписан в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, като защитената територия е 34.71 ха.

Най-ранните открити следи от основи на жилища и части от укрепителна система датират от края на бронзовата епоха (края на II и началото на I хил. пр. Хр.), когато тук е бил разположен тракийския град[1]. Според Страбон, градът е носел името на основателя си Мене (Μενεσ) и тракийското окончание "βρια", което означава град [2]. По времето на траките градът е имал две пристанища – северно и южно, като около VI век пр. Хр. северното пристанище престава да съществува[3].

През VI век пр. Хр. полуостровът става една от малкото гръцки дорийски колонии. През класическия период е развит гръцки „полис“, заграден с крепостни стени. Градът достига голям разцвет през III-II век пр. Хр., когато се оформя като важен търговски център с връзки с градовете по Черно, Егейско и Средиземно море [4]. Градът започва да се нарича „Месемврия“. В началото на I век сл. Хр. градът е включен в пределите на Римската империя. Политическият и обществен живот се разраства.

Старинният град Несебър е загубил около една трета от територията на античния град в източна посока е пропаднала в акваторията на полуострова и може да се види само при подводни наблюдения [5].

За първи път градът е включен в пределите на българската държава през 812 г., когато кан Крум завладява Месемврия и тук се заселват славяни и българи.

През Средновековието градът става важна крепост и ключов стратегически пункт между България и Византия, както и важен търговски и духовен център [6].

През 1366 г. градът е превзет от рицарите на граф Амедео Савойски − в отговор на пленяването на византийския император Йоан V Палеолог от страна на българския цар Иван Шишман. След освобождаването на императора, Месемврия е преотстъпена на Византийската империя [7].

През 1453 г. Несебър пада под османска власт. След ХV век градът утвърждава стратегическото си значение в Османската империя, но така и не възвръща предишния си блясък [8].

В средата на XVII век Месемврия е частично възстановен и отново добива вид на здрава крайморска крепост.За кратко, по време на Руско-турската война (1828–1829 г.) Несебър е освободен, но е върнат на Турция при сключването на Одринския мир. При оттеглянето си руските войски взривяват отбранителните съоръжения на града. Вероятно оттогава започва упадъкът на града.

В периода от 1885 г. до 1930 г. вследствие на трите завършили нещастно войни, градът е бил частично обезлюден и в него се заселват множество бежанци. През 1930 г. Месемврия е преименувана на Несебър със Заповед №2820, с която са преименувани общо 1043 населени места в България[9] . През 1956 г., в периода на социализма, Несебър е обявен за архитектурен и археологически резерват с Постановление на МС №243 от 18.07.1956 година [10]. Заради уникалните си природни дадености и много добре запазените монументи от различни епохи, на VII-та сесия на Комитета за Световно Наследство в гр. Флоренция през 1983 г. Старинният град Несебър е включен в Списъка световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО[11].

През 2015 г. статута на Старинния град от архитектурен и археологически резерват се променя на археологически резерват и историческо селище.